In the Shackles of the Evil One: The Portrayal of Tsar Symeon I the Great (893–927) in the Oration ‘On the Treaty with the Bulgarians’

Marinow, Kirił

dc.contributor.author	Marinow, Kirił
dc.date.accessioned	2014-03-17T14:42:12Z
dc.date.available	2014-03-17T14:42:12Z
dc.date.issued	2011
dc.identifier.issn	2084-140X
dc.identifier.uri	http://hdl.handle.net/11089/3924
dc.description	Translated by Michał Zytka	pl_PL
dc.description.abstract	The year 927 brought a peace treaty between Byzantium and Bulgaria, which ended many years of military struggle between both the states. On this occasion Theodore Daphnopates delivered a speech praising the newly concluded agreement. The blame for the accursed war was to put on (already dead) Symeon I (893–927), the then Bulgarian ruler, and his ungodly aspirations to the crown of the Byzantine Empire. It was his personal ambi- tions that were a real infringement on the God’s earthly order, and it was only and exclusively Symeon, who lead to the appearance of a crack on the House of the Lord. The Bulgarian ruler is referred to as pharaoh, holding the chosen people captive. Symeon is also characterised like various ungodly personages from the Old and New Testament, i. e. Goliath, Ader, Holophernes or even the Devil himself. It can therefore be concluded that Symeon was a usurper, tyrant, sower of discord, murderer, fratricide, and one who committed sacrilege. Daphnopates ex- plicitly writes about his lies, hiding his true intentions, not fulfilling agreements and instabil- ity in his proceedings. So, by means of a variety of hints to ancient history, literature and the Bible the speaker present Symeon as a usurper and an enemy of truth, a servant of Satan.	pl_PL
dc.language.iso	en	pl_PL
dc.publisher	Wydawnictwo Uniwersytetu Łódzkiego (Lodz University Press)	pl_PL
dc.relation.ispartofseries	Studia Ceranea. Journal of the Waldemar Ceran Research Center for the History and Culture of the Mediterranean Area and South-East Europe;1
dc.rights	Uznanie autorstwa-Użycie niekomercyjne-Bez utworów zależnych 3.0 Polska	*
dc.rights.uri	http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/3.0/pl/	*
dc.title	In the Shackles of the Evil One: The Portrayal of Tsar Symeon I the Great (893–927) in the Oration ‘On the Treaty with the Bulgarians’	pl_PL
dc.type	Article	pl_PL
dc.page.number	157-190	pl_PL
dc.contributor.authorAffiliation	Uniwersytet Łódzki (University of Lodz)	pl_PL
dc.references	Александров E., Интронизирането на княз Симеон – 893 г., „Palaeobulgarica” 15.3, 1991.
dc.references	Aлександров E., Дипломатическая переписка царя Симеона с императором Романом Лакапином, „Palaeobulgarica” 14.2, 1990, p. 16–22.
dc.references	Андреев Й., Нарышкая надпись княза Симеона и административное устройство болгарского государства в конце IX и начале X в., „Études balkaniques. Revue trimestrielle publiée par l’Institut d’études balkaniques près l’Académie bulgare des sciences” 14.3, 1978.
dc.references	Андреев Й., Цар Симеон (893–927), [in:] Й. Андреев, М. Лалков, Исторически справочник. Българските ханове и царе. От хан Кубрат до цар Борис III, Велико Търново 1996, p. 91–106.
dc.references	Андреев Й., Симеон, [in:] Й. Андреев, И. Лазаров, П. Павлов, Кой кой е в средновековна България, София 2 1999, p. 338–345.
dc.references	Ангелов Д., Методы византийской дипломатии в отношениях с Болгарией по данным писем Константинопольского патриарха Николая Мистика, „Вопросы истории славян” 1, 1963, p. 60–69.
dc.references	Ангелов Д., Кашев C., Чолпанов Б., Българска военна история от Античността до втората четвърт на X в., София 1983.
dc.references	Angelov D., Preslav und Konstantinopel – Abhängigkeit und Unabhängigkeit im Kulturbereich, [in:] The 17th International Byzantine Congress. Major Papers, New Rochelle–New York 1986, p. 429–446.
dc.references	Ангелов Д., Византия. Възход и залез на една империя, София 1991.
dc.references	Angelov P., The Bulgarians through the Eyes of the Byzantines, „Bulgarian Historical Review/Revue bulgare d’histoire” 22.4, 1994, p. 14–33.
dc.references	Ангелов П., България и българите в представите на византийците, София 1999.
dc.references	Атанасов Г., Към въпроса за короните на цар Симеон (893–927), [in:] 1100 години Велики Преслав, vol. I, ed. Т. Тотев, Шумен 1995, p. 74–86.
dc.references	Бакалов Г., Ранновизантийската доктрина за властта, [in:] Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев, ed. К. Попконстантинов, Велико Търново 1993, p. 13–22.
dc.references	Бакалов Г., Средновековният български владетел (Титулатура и инсигнии), София 1995, p. 148–169.
dc.references	Бакалов Г., Христианизация на българското общество, [in:] История на българите, vol. I, От древността до края на XVI век, ed. idem, София 2003, p. 249–265.
dc.references	Бакалов Г., За една насилена интерпретация на изворите: Влахерините 913 г., [in:] Културните текстове на миналото. Носители, символи и идеи, fasc. I Текстовете на историята, история на текстовете. Материали от Юбилейната международна конференция в чест на 60-годишнината на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, Велико Търново, 29–31 октомври 2003, ed. В. Гюзелев, София 2005, p. 168–173.
dc.references	Beck H.-G., Kirche un Theologische Literatur im byzantinischen Reich, München 1959.
dc.references	Bonarek J., Romajowie i obcy w kronice Jana Skylitzesa. Identyfikacja etniczna Bizantyńczyków i ich stosunek do obcych w świetle kroniki Jana Skylitzesa, Toruń 2003.
dc.references	Божилов И., Към хронологията на българо-маджарската война при цар Симеон (894–896), „Военно-исторически сборник“ 40.6, 1971.
dc.references	Božilov I., A propos des rapports bulgaro-byzantins sous le tzar Syméon (893–912), „Byzantinobulgarica” 6, 1980.
dc.references	Božilov I., Цар Симеон и Златният век на средновековна България, „Исторически преглед” 36.1, 1980.
dc.references	Božilov I., България при цар Симеон. Външнополитически отношения, [in:] История на България в четиринадесет тома, vol. II, Първо българско царство, ed. Д. Ангелов, София 1981.
dc.references	Božilov I., Златният век на цар Симеон, [in:] История, изкуство и култура на средновековна България, ed. В. Гюзелев, София 1981.
dc.references	Божилов И., Цар Симеон Велики (893–927): Златният век на Средновековна България, София 1983.
dc.references	Božilov I., L’idéologie politique du tsar Syméon: Pax Symeonica, „Byzantinobulgarica” 8, 1986, p. 73–89.
dc.references	Божилов И., ΟΡΟΣ ΤΩΝ ΒΟΥΛΓΑΡΩΝ, „Старобългарска литература” 25–26, 1991.
dc.references	Божилов И., Преславската цивилизация, [in:] Преслав. Сборник, vol. IV, ed. idem, София 1993.
dc.references	Божилов И., От „варварската” държава до царството. България от средата на IX в. до първите десетилетия на X в., [in:] idem, Седем етюда по средновековна история, София 1995, p. 94–129.
dc.references	Божилов И., Културата на Средновековна България, София 1996, p. 95–142.
dc.references	Божилов И., Цар Симеон Велики (893–927): от „варварската” държава до християнското царство, [in:] И. Божилов, В. Гюзелев, История на средновековна България VII–XIV век, София 1999, p. 229– 270.
dc.references	Божилов И., Симеòн, [in:] Кирило-Методевска енциклопедия, vol. III, П-С, ed. Е. Дограманджиева et al., София 2003, p. 591–600.
dc.references	Божилов И., В. Гюзелев, История на Добруджа, vol. II, Средновековие, Велико Търново 2004.
dc.references	Божилов И., Византийският свят, София 2008.
dc.references	Browning R., Byzantium and Bulgaria. A Comparative Study accross the Early Medieval Frontier, London 1975.
dc.references	Cankova-Petkova G., Der erste Krieg zwischen Bulgarien und Byzanz unter Simeon und die Wiederaufnahme der Handelsbeziehungen zwischen Bulgarien und Konstantinopel, „Byzantinische Forschungen. Internationale Zeitschrift für Byzantinistik” 3, 1968.
dc.references	Христова Б., Караджова Д., Узунова E., Бележки на българските книжовници X–XVIII век, vol. I, X–XV век, София 2003.
dc.references	Chrysos E., Die „Krönung” Symeons in Hebdomon, „Cyrillomethodianum” 3, 1975.
dc.references	Curta F., Southeastern Europe in the Middle Ages 500–1250, Cambridge 2006.
dc.references	Дагрон Ж., Императорът и свещеникът. Етюд върху византийския „цезаропапизъм”, trans. Ц. Кръстева, София 2006.
dc.references	Данов Г.Д., Средна Гора. Пътеводител, София 1971.
dc.references	Дечев Д., Хемус и Родопи. Принос към старата география на България, „Годишник на Софийския Университет. Историко-Филологически Факултет” 21.10, 1925.
dc.references	Димитров П., Вербални конструкции за личността на цар Симеон (методологически мотиви), [in:] Преслав. Сборник, vol. V, ed. Т. Тотев, София 1993.
dc.references	Димитров X., Българо-унгарски отношения през Средновековието, София 1998.
dc.references	Динев Л., Мелнишки Л., Стара Планина, София 1962.
dc.references	Dölger F., Der Bulgarenherrscher als geistlicher Sohn des byzantinischen Kaisers, „Известия на Историческото дружество” 16–18, 1940, p. 219–232.
dc.references	Dölger F., Средновековното „семейство на владетелите и народите” и българският владетел, „Списание на Българската академия на науките. Клон историко-филологически” 62, 1943, p. 181–222.
dc.references	Дринов M., Южные славяне и Византия в X веке, [in:] idem, Избрани съчинения в два тома, vol. I, Трудове по българска и славянска история, ed. И. Дуйчев, София 1971.
dc.references	Дуйчев И., Из писмата на патриарх Николай Мистик, [in:] idem, Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България, София 1972.
dc.references	Επὶ τῇ τῶν Βουλγάρων συμβάσει (cetera: Συμβάσει), [in:] I. Dujčev, On the Treaty of 927 with the Bulgarians, „Dumbarton Oaks Papers” 32, 1978, p. 254–288.
dc.references	Esaias, trans. M. Silva, [in:] A New English Translation of the Septuagint, ed. A. Pietersma, B.G. Wright, Oxford 2007.
dc.references	Feissel D., Cesarz i administracja cesarska, [in:] Świat Bizancjum, vol. I, Cesarstwo Wschodniorzymskie 330– 641, ed. C. Morrisson, trans. A. Graboń, Kraków 2007, p. 97–109.
dc.references	Fine Jr J.V.A., The Early Medieval Balkans. A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, Ann Arbor 1983.
dc.references	Гагова H., Владатели и книги. Участието на южнославянския владетел в производството и употребата на книги през Средновековието (IX–XV в.): рецепцията на византийския модел, София 2010, p. 40–79.
dc.references	Георгиев П., За граничните колони в района на Солун по времето на княз Симеон, [in:] Общото и специфичното в балканските култури до края на XIX век. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Василка Тъпкова-Заимова, ed. Г. Бакалов, София 1999, p. 98–106.
dc.references	Георгиев П., Коронацията на Симеон през 913 г., „Исторически преглед” 57.1–2, 2001, p. 3–20.
dc.references	Giuzelew W., Bułgarskie średniowiecze (VII–XIV w.), [in:] Bułgaria. Zarys dziejów, ed. I. Dimitrow, trans. M. Więckowska, A. Koseski, Warszawa 1986.
dc.references	Gjuzelev V., Bulgarien und die Bulgaren in der mittelalterlichten Dichtung (7.–15. Jh.), „Bulgarian Historical Review/Revue bulgare d’histoire” 9.3, 1981, p. 42–72.
dc.references	Graves R., Mity greckie, trans. H. Krzeczowski, intr. A. Krawczuk, Warszawa 1992.
dc.references	A Greek-English Lexicon, ed. H.G. Liddell, R. Scott, rec. H.S. Jones et al., Oxford 1996.
dc.references	Γρηγορίου-Ιωαννίδου M., Η βυζαντινοβουλγαρική σύγκρουση στους Κατασύρτες (917), „Πανεπισήμιον Θεσσαλονίκης ’Επιστημονικὴ ’Επετηρὶς τῆς Φιλοσοφικῆς Σχολῆς” 21, 1983, p. 121–148.
dc.references	Grimal P., Słownik mitologii greckiej i rzymskiej, trans. M. Bronarska et al., intr. J. Łanowski, Wrocław–Warszawa –Kraków 1997.
dc.references	Howard-Johnston J., Byzantium, Bulgaria and the Peoples of Ukraine in the 890s, [in:] Материалы по археологии, истории и этнографии Таврии. Сборник, vol. VII, ed. А.Й. Айбабин, Симферополь 2000, p. 342–356.
dc.references	Howard-Johnston J., A short piece of narrative history: war and diplomacy in the Balkans, winter 921/2–spring 924, [in:] Byzantine Style, Religion and Civilisation. In Honour of Sir Steven Runciman, ed. E. Jeffreys, Cambridge 2006, p. 340–360.
dc.references	Хунгер X., Империя на ново средище. Християнският дух на византийската култура, trans. Г. Инджиева, ed. В. Гюзелев, София 2000.
dc.references	Иречек К., История на българите. С поправки и добавки от самия автор, ed. П.Х. Петров, София 1978.
dc.references	Jenkins R.J.H., The Peace with Bulgaria (927) celebrated by Theodore Daphnopates, [in:] Polychronion. Festschrift F. Dölger zum 75. Geburtstag, ed. P. Wirth, Heidelberg 1966.
dc.references	Йорданов И., Корпус на печатите на средновековна България, София 2001.
dc.references	Юрукова Й., Пенчев В., Български средновековни печати и монети, София 1990.
dc.references	Каймакамова M., Световната история в пропагандната политика на цар Симеон (893–927) и развитието на българската хронография, „Bulgaria Medievalis” 1, 2010, p. 59–93.
dc.references	Καραγιαννόπουλος ᾽Ἶ., Οἱ βυζαντινο-βουλγαρικές συνκρούσεις ἐπὶ Συμεών, „Βυζαντιακά” 11, 1991, p. 23–46.
dc.references	Karayannopulos J., Les causes des luttes entre Syméon et Byzance: Un réexamin, [in:] Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов, ed. В. Велков, София 1994, p. 52–64.
dc.references	Karlin-Hayter P., The Homily on the Peace with Bulgaria of 927 and the ‘Coronation’ of 913, „Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistik” 17, 1968.
dc.references	Каждан А.П., Болгаро-византийские отношения в 912–925 гг. по переписке Николая Мистика (опыт пересмотра хронологии писем), „Études balkaniques. Revue trimestrielle publiée par l’Institut d’études balkaniques près l’Académie bulgare des sciences” 13.3, 1976, p. 92– 107.
dc.references	Kazhdan A., Symeon of Bulgaria, [in:] The Oxford Dictionary of Byzantium, ed. A. Kazhdan et al., New York–Oxford 1991, vol. III, p. 1984.
dc.references	Kazhdan A., A History of Byzantine Literature (850–1000), ed. Ch. Angelidi, Athens 2006.
dc.references	Кенанов Д., Цар Симеон Велики и християнската философия на историята, [in:] „България, земя на блажени...” In memoriam Professoris Iordani Andreevi, Международна конференция в памет на Проф. д.и.н. Йордан Андреев, Велико Търново, 29–31 октомври 2009, ed. И. Лазаров, Велико Търново 2009, p. 265–278.
dc.references	Kerényi K., Mitologia Greków, trans. R. Reszke, Warszawa 2002.
dc.references	Kolias G., Biographie, [in:] Léon Choerosphactès, magistre, proconsul et patrice. Biographie – Corréspondance, ed. et trans. G. Kolias, Athens 1939, p. 15–73.
dc.references	Константин Багрянородный, Об управлении империей. Текст, перевод, коментарий, 13, ed. Г.Г. Литаврин, А.П. Новосельцев, Москва 1991.
dc.references	Kubiak Z., Mitologia Greków i Rzymian, Warszawa 2003.
dc.references	Κυριάκης Ε.Κ., Βυζάντιο και Βούλγαροι (7ος–10ος αι.). Συμβολή στην εξωτερική πολιτική του Βυζαντίου, Αϑήνα 1993.
dc.references	Кузнецовъ И., Писмата на Лъва Магистра и Романа Лакапина и словото „᾽Επὶ τῇ τῶν Βουλγάρων συμβάσει” като изворъ за историята на Симеоновска България, „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” 16–17, 1900.
dc.references	Leonis VI Tactica, ed. et trans. G. Dennis, Washingtoniae D.C. 2010.
dc.references	Leszka M.J., Uzurpacje w Cesarstwie Bizantyńskim w okresie od IV do połowy IX wieku, Łódź 1999.
dc.references	Leszka M.J., Symeona, władcy Bułgarii, sny o potędze, „Tygiel Kultury. Miesięcznik” 64–66.4–6, 2001.
dc.references	Leszka M.J., Wizerunek władców Pierwszego Państwa Bułgarskiego w bizantyńskich źródłach pisanych (VIII–pierwsza połowa XII wieku), Łódź 2003.
dc.references	Leszka M.J., Wolińska T., Cesarz, dwór i poddani, [in:] Konstantynopol-Nowy Rzym. Miasto i ludzie w okresie wczesnobizantyńskim, ed. iidem, Warszawa 2011, p. 240–247.
dc.references	Литаврин Г.Г., Первое Болгарское царство в зените могущества. Расцвет культуры, [in:] Краткая история Болгарии. С древнейших времен до наших дней, ed. idem, Москва 1987.
dc.references	Литаврин Г.Г., Политическая теория в Византии с середины VII до начала XIII в., [in:] Культура Византии вторая половина VII–XII в., ed. З.В. Удальцова, Г.Г. Литаврин, Москва 1989, p. 59–88.
dc.references	Литаврин Г.Г., Константин Багрянородный о Болгарии и болгарах, [in:] Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов, ed. В. Велков, София 1994, p. 30–37.
dc.references	Lucii Caecilii liber ad Donatum Confessorum de mortibus persecutorum, ed. S. Brandt, G. Laubmann, [in:] L. Caeli Firmiani Lactanti opera omnia, pars II, fasc. 2, Pragae–Vindobonae– Lipsiae 1897.
dc.references	Mango C., Introduction, [in:] The Oxford History of Byzantium, ed. idem, Oxford 2002.
dc.references	Marinow K., Hemus jako baza wypadowa i miejsce schronienia w okresie walk o restytucję państwowości bułgarskiej pod koniec XII i na początku XIII wieku, [in:] Cesarstwo Bizantyńskie. Dzieje. Religia. Kultura. Studia ofiarowane Profesorowi Waldemarowi Ceranowi przez uczniów na 70-lecie Jego urodzin, ed. P. Krupczyński, M.J. Leszka, Łask–Łódź 2006.
dc.references	Marinow K., Dzicy, wyniośli i groźni górale. Wizerunek Bułgarów jako mieszkańców gór w wybranych źródłach greckich VIII–XII w., [in:] Stereotypy bałkańskie. Księga jubileuszowa Profesor Ilony Czamańskiej, ed. J. Paszkiewicz, Z. Pentek, Poznań 2011, p. 35–45.
dc.references	Markowska W., Mity Greków i Rzymian, Warszawa 2002.
dc.references	Maruszczak H., Bułgaria, Warszawa 1971.
dc.references	Милетич Л., Цар Симеон, споменат в един среднобългарски ръкопис, „Български Преглед” 4, 1898.
dc.references	Moriyasu T., Images des Bulgares au Moyen Age, [in:] Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia, vol. I, Studies on the Slavo-Byzantine and West-European Middle Ages. In memoriam Ivan Dujčev, ed. P. Dinekov et al., Sofia 1988
dc.references	Мутафчиев П., История на българския народ (681–1323), ed. В. Гюзелев, София 1986.
dc.references	Οἰκονομίδης N., ῞Ορος ῾Ρωμαίων καὶ Βουλγάρων, [in:] Βυζαντινή Μακεδονία 324–1430 μ.Χ., Θεσσαλονίκη 1995.
dc.references	Мутафчиев П., Старият друм през „Траянови врата”, „Списание на Българската Академия на Науките. Клон Историко-Филологичен и Философско-Обществен” 55.27, 1937.
dc.references	Nicholas I Patriarch of Constantinople, Letters, ed. et trans. R.J.H. Jenkins, L.G. Westernik, Washington 1973.
dc.references	Николов A., Политическа мисъл в ранносредновековна България (средата на IX–края на X век), София 2006.
dc.references	Николов B., Йорданова М., Планините в България, София 2002.
dc.references	Nikolov G.N., Bułgarzy i ogień grecki (VII–XI w.), [in:] Byzantina Europaea. Księga Jubileuszowa ofiarowana Profesorowi Waldemarowi Ceranowi, ed. M. Kokoszko, M.J. Leszka, Łódź 2007.
dc.references	Оболенский Д., Византийское содружество наций. Шесть византийских портретов, trans. А.В. Горизонтова et al., Москва 1998.
dc.references	Острогорски Г., Die Krönung Symeons von Bulgarien durch den Patriarchen Nikolaos Mystikos, „Известия на Българския археологически институт” 9, 1935.
dc.references	Ostrogorsky G., The Byzantine emperor and the Hierarchical World Order, „The Slavonic and East European Review” 35, 1956, p. 1–14.
dc.references	Ostrogorski G., Dzieje Bizancjum, trans. H. Evert-Kappesowa et al., Warszawa 1968.
dc.references	Острогорски Г., Автократор и самодржац. Прилог за историjу владалачке титулатуре у Византjи и у jужних Словена, [in:] idem, Сабрана дела, vol. IV, Београд 1996, p. 303–318.
dc.references	Палаузов C., Векът на българския цар Симеон, [in:] idem, Избрани трудове в два тома, vol. I, Изследвания по история на България и европейския югоизток през средновековието, ed. В. Гюзелев, Х. Коларов, София 1974.
dc.references	Parandowski J., Mitologia. Wierzenia i podania Greków i Rzymian, Warszawa 1990.
dc.references	Павлов П., Христианското и имперското минало на българските земи в ойкуменичната доктрина на цар Симеон Велики (893–927 г.), [in:] Източното православие в европейската кул тура. Международна конференция, Варна, 2–3 юли 1993 г., ed. Д. Овчаров, София 1999.
dc.references	Павлов П., Сърбия в политиката на княз Борис-Михаил (852–889) и цар Симеон Велики (893–927), [in:] Християнската култура в Средновековна България. Материали от национална научна конференция, Шумен 2-4 май 2007 година по случай 1100 години от смъртта на св. княз Борис-Михаил (ок. 835–907 г.), ed. П. Георгиев, Велико Търново 2008, p. 136–145.
dc.references	A Patristic Greek Lexicon, ed. G.W.H. Lampe, Oxford 1961.
dc.references	Plato, ΧΑΡΜΙΔΗΣ [ἢ περὶ σωφροσύνης πειραστικός], [in:] Idem, Charmides, Laches, Lysis, ed. C.F. Hermann, Lipsiae 1897.
dc.references	Platon, Charmides, [in:] Idem, Ion. Charmides. Lizys, trans. W. Witwicki, Kęty 2002.
dc.references	Рашев P., Цар Симеон. Щрихи към личността и делото му, София 2007.
dc.references	Runciman S., A History of the First Bulgarian Empire, London 1930.
dc.references	Runciman S., Еmperor Romanus Lecapenus and His Reign. A Study of Tenth-Century Byzantium, Cambridge 1969.
dc.references	Salamon M., Dafnopata Teodor, [in:] Encyklopedia kultury bizantyńskiej, ed. O. Jurewicz, Warszawa 2002, p. 133.
dc.references	Schreiner P., Das Bulgarienbild im Europäischen Mittelalter, „Études balkaniques. Revue trimestrielle publiée par l’Institut d’études balkaniques près l’Académie bulgare des sciences” 18.2, 1982, p. 58–68.
dc.references	Septuaginta. Vetus Testamentum Graecum Auctoritate Academiae Scientiarum Gottingensis editum, vol. I–XXIV, Göttingen 1931–2006.
dc.references	Septuaginta, id est Vetus Testamentum Graece iuxta LXX interpretes, vol. I–II, ed. A. Rahlfs, Stuttgart 1935.
dc.references	Sergheraert G., Syméon le Grand (893–927), Paris 1960.
dc.references	Shepard J., Symeon of Bulgaria – Peacemaker, „Годишник на Софийския Университет” Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев”3, 1989, p. 9–48.
dc.references	Shepard J., A marriage too far? Maria Lekapena and Peter of Bulgaria, [in:] The empress Theophano. Byzantium and the West at the turn of the first millennium, ed. A. Davids, Cambridge 1995.
dc.references	Shepard J., The ruler as instructor, pastor and wise: Leo VI of Byzantium and Symeon of Bulgaria, [in:] Alfred the Great. Papers from the EleventhCentenary Conferences, ed. T. Reuter, Aldershot 2003, p. 339–358.
dc.references	Simeonova L., Power in Nicholas Mysticus’ Letters to Symeon of Bulgaria (Notes on the Political Vocabulary of the Tenth Century Byzantine Statesman), „Byzantinoslavica” 54, 1993.
dc.references	Симеонова Л., Образът на българския владетел във византийската книжнина (средата на IX–началото на XI в.), [in:] Представата за „другия” на Балканите, ed. Н. Данова, В. Димова, М. Калицин, София 1995, p. 20–31.
dc.references	Сюзюмов M., Об историческом труде Θеодора Дафнопата, „Византийское Oбозрение” 2, 1916, p. 295–302.
dc.references	Słownik grecko-polski, vol. IV, Ρ-Ω, ed. Z. Abramowiczówna, Warszawa 1965.
dc.references	Słownik grecko-polski, vol. II, Λ-Ω, ed. O. Jurewicz, Warszawa 2001.
dc.references	Σταυρίδου-Ζαφράκα ᾽Ᾱ., ῾Η συνάυτηση Συμεὼν καὶ Νικολάου Μιστικοῦ (Αὔγουστος 913) στὰ πλαισία τοῦ Βυζαντινο-βουλγαρικοῦ ἀνταγονίσμου, Θησσαλονίκη 1972.
dc.references	Σταυρίδου-Ζαφράκα ᾽Ᾱ.,῾Ο ’Ανώνυμος λόγος „Επὶ τῇ τῶν Βουλγάρων συμβάσει”, „Βυζαντινά. Ἐπιστημονικό Ὄργανο Κέντρου Βυζαντινών Ἐρευνών Αριστοτελείου Πανεπιστημίου” 8, 1976.
dc.references	Stephenson P., Byzantium’s Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans, 900–1204, Cambridge 2000.
dc.references	Stephenson P., Byzantine Conceptions of Otherness after the Annexation of Bulgaria (1018), [in:] Strangers to Themselves: The Byzantine Outsider. Papres from the Thirty-second Spring Symposium of Byzantine Studies, University of Sussex, Brighton, March 1998, ed. D.C. Smythe, Variorum 2000, p. 245–257.
dc.references	Стоименов Д., Към договора между България и Византия от 927 г., „Векове” 1988.
dc.references	Шангин М.А., Византийские политические деятели первой половины X века, [in:] Византийский сборник, ed. М.В. Левченко, Москва–Ленинград 1945, p. 228–248.
dc.references	Théodore Daphnopаtès, Correspondance, ed. et trans. J. Darrouzès et L.G. Westernik, Paris 1978.
dc.references	Theophanes Continuatus, ed. I. Bekker, Bonnae 1838.
dc.references	Тодоров T., „Слово за мира с българите” и българо-византийските политически отношения през последните години от управлението на цар Симеон, [in:] България, българите и техните съседи през вековете. Изследвания и материали от научната конференция в памет на доц. д-р Христо Коларов, 30-31 октомври 1998 г., Велико Търново, ed. Й. Андреев, Велико Търново 2001, p. 141–150.
dc.references	Tougher S., The Reign of Leo VI (886–912). Politics and People, Leiden–New York–Köln 1997.
dc.references	Treadgold W., A History of the Byzantine State and Society, Stanford 1997.
dc.references	Трендафилов X., Младостта на цар Симеон, София 2010.
dc.references	Tschirschnitz A., Dzieje ludów biblijnych, Warszawa 1994.
dc.references	Успенский Ф.И., Неизданное церковное слово о болгарско-византiйскихъ отношенiяхъ въ первой половинѣ X вѣка, „Лѣтопись историко-филологическаго общества при императорскомъ Новороссийскомъ университетѣ, Византийское отделение” 4, 1894.
dc.references	Vavřínek V., Byzanc na vrcholu moci, [in:] Dějiny Byzance, ed. B. Zástěrová, Praha 1996, p. 155–163.
dc.references	Wasilewski T., Historia Bułgarii, Wrocław 1988.
dc.references	Вачкова B., Симеон Велики – пътят към короната на Запада, София 2005.
dc.references	Whittow M., The Making of Orthodox Byzantium, 600–1025, Barkeley–Los Angeles 1996.
dc.references	Войнов M., Промяната в българо-византийските отношения при цар Симеон, „Известия на Института за История” 18, 1967
dc.references	Zakrzewski K., Historia Bizancjum, Kraków 2007.
dc.references	Zamarovský V., Bogowie i herosi mitologii greckiej i rzymskiej, trans. J. Illg, L. Spyrka, J. Wania, Warszawa 2003.
dc.references	Златарски В.Н., Писмата на византийския императоръ Романа Лакапена до българския царъ Симеона, „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” 13, 1896, p. 282–322.
dc.references	Златарски B.H., История на Българската държава през средните векове, vol. I, Първо българско царство, pars II, От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852–1018), София 1927.

Files in this item

Name:: Marinow.pdf
Size:: 496.5Kb
Format:: PDF

View/Open

Name:: license_rdf
Size:: 1.203Kb
Format:: application/rdf+xml

View/Open

This item appears in the following Collection(s)

Studia Ceranea Vol. 1/2011 [23]

Show simple item record

Except where otherwise noted, this item's license is described as Uznanie autorstwa-Użycie niekomercyjne-Bez utworów zależnych 3.0 Polska